ДБ направи Тексаско клане на МОЧА, за да попречи на Васил Терзиев да договори сглобка с БСП
Внезапното “Тексаско кръвопролитие ” на Паметника на Съветската войска, което изненада даже и най-големите последователи на премахването му, има напълно монотонен политически темперамент, а последното нещо, което интересува основателите му, е битката за памет и историческа правдивост против “съветския окупатор ”, както го назовават те. Паметникът беше бутнат по самодейност на Демократична България с дейното присъединяване на Ивайло Мирчев и Георги Чичков (зам.-областен шеф от Демократична България, който преди този момент беше известно корумпе от ГЕРБ) и със единодушието на Кирил Петков и неговите хора в Политическа партия. Атаката против монумента пристигна ненадейно и изцяло нелегално (което ще повлече спомагателни затруднения в бъдеще), с цел да предотврати постигнатото съглашение сред Васил Терзиев и Ваня Григорова за болшинство в Столичния общински съвет.
Това, което знам от чудесно осведомени източници от Демократична България е, че ден преди бутането на паметника е имало среща сред хората на Терзиев и Григорова, които са се разбрали за всичко, в това число за избор на ръководител на СОС от листата на Българска социалистическа партия. Впрочем Ваня Григорова разгласи, че ще има среща с спечелилите, с цел да обсъдят стратегия за ръководство на София. Това стана макар клетвите на Корнелия Нинова, че няма да има никакви сделки с ПП-ДБ, тъй като Нинова на процедура няма въздействие върху групата в СОС, а и Ваня Григорова беше издигната макар волята ѝ. Между другото това беше и най-логичният съюз в СОС, тъй като и ПП-ДБ, и Българска социалистическа партия построиха цялата си акция против досегашното ръководство на ГЕРБ, а двете партии бяха в коалиция в държавното управление “Петков ”. Веднага откакто Терзиев и Григорова са се разбрали за софийската сглобка, взели са решение с съответно име от групата на Българска социалистическа партия за началник на СОС и са разпределили порциите, Демократична България вероломно нахлуват на терен и обезглавяват украинския боец от Паметника на Съветската войска, с цел да създадат неосъществим съюза сред Политическа партия и Българска социалистическа партия в София. След изстъплението против паметника Ваня Григорова и групата на Българска социалистическа партия нямат друга опция, с изключение на да останат безконечна публична съпротива на това ръководство. А на Васил Терзиев, който не обели и дума по въпроса с паметника, който е най-големия скандал в София от 30 години, не му остава нищо друго, с изключение на да се обърне към ГЕРБ и то с горещи молби, тъй като без болшинство в СОС не може да направи безусловно нищо. В този смисъл акцията на Демократична България обслужва ГЕРБ.
Тук е мястото да се означи, че сред Васил Терзиев и Борис Бонев към този момент има ледена стена. Бонев е изигран, тъй като самичък се отхвърли от надпреварата за кмет в интерес на Терзиев против солидна сума пари за акцията и обещанието, че ще бъде началник на СОС. Последното не стана, а Бонев с всичките му глупави хрумвания за избавление на София отива в миманса и завършва с огромните столични упоритости. Въпрос на време е да се цепне и от Политическа партия, което прави Васил Терзиев още по-зависим от ГЕРБ (когато се наложи и от групата на Българска социалистическа партия, която ще бъде гъвкава в плаващи болшинства без ангажимент за очевидна колаборация с управляващите). Последните пиарски прояви на Борис Бонев граничат с хистерията на жена в епицентъра на хормонална стихия, само че по-интересното е, че вбесяват столичния кмет, който схваща от медиите за самодейностите на своя сътрудник (в положителния смисъл на думата). Например Бонев не е уведомил Терзиев, че площад “Св. Неделя ” и улицата пред него също ще стават пешеходна зона, а столичния кмет, меко казано, е бил много отчаян, че е схванал от медиите за тази самодейност.
Всъщност съюзът в София сред ПП-ДБ и “Спаси София ” е тъкмо толкоз нефелен, колкото и съюзът сред Политическа партия и Демократична България на национално равнище. Христо Иванов напълно е минал на тъмната страна, както би споделил Найо Тицин и сега работи нещо като адютант на Делян Пеевски в Народното събрание. Може би за свое утешение си споделя, че е политически сътрудник по нужда за измененията в Конституцията, само че в действителност е главен персонален помощник и легитиматор на това, което самичък наричаше мафия доскоро. Христо и Демократична България са напълно на страната на Движение за права и свободи, Пеевски и Борисов, тъй като са малко по-умни от Политическа партия и знаят къде е властта, а не си фантазират, че е при тях. При Кирил и Асен нещата са по-сложни от психосоматична позиция, само че Асен дава някакви проблясъци на разум, тъй като е оставил напълно на Йордан Цонев да пренаписва личния му бюджет и популярност Богу! Цонев май остана единственият същински експерт, който схваща от бюджет в българския парламент. Искам да кажа, че по този начин наречената демократична общественост е изцяло разрушена на обособени клики, които са в положение на полуразпад, което не значи, че на следващия ден ще изчезнат от българската политика, а значи, че Борисов и Пеевски ги въртят на пръста си както и в каквато посока пожелаят.
Сега няколко думи за Паметника на Съветската войска. Премахването му е безусловно нелегално и ще падне в съда. Няма решение и наставление от Министерството на културата, което се дава след разискване в профилиран съвет (съставен от архитекти, инженери, представители на културата и експерти), който може да се произнесе освен дали всеки монумент може да се бута, подвига, реставрира и прочие, само че и да даде механически наставления по какъв начин да става това. Изглежда, че Паметникът на Съветската войска е нарязан без никакво законово съображение, както беше взривен и мавзолеят на Георги Димитров.
Тук единствено ще прибавя, че последното изпрати Съюз на демократичните сили и производните ѝ антикомунистически партии за дълги години в политическото несъществуване, а през днешния ден те се употребяват с маргинална поддръжка от българското общество. Мисля, че с Паметника на Съветската войска и неговите екзекутори ще се случи същото. Лично аз не одобрявам този монумент, не мисля, че мястото му е в центъра на София, само че в никакъв случай не бих си разрешил да го махам, в случай че бях човек с власт, единствено тъй като аз мисля по този начин. Един другар, който изследва публичното мнение, зададе доста прецизен и къс въпрос: “Защо ПП-ДБ не го бутнаха преди изборите? Пак имаха властта да го създадат, има решение на СОС, Фандъкова обществено е заявявала, че е за преместването му и нямаше да има никакъв проблем. Не го направиха, тъй като имат социология и знаят, че това щеше да им загуби изборите ”.
Толкова за разногласията за публичното мнение и този монумент. Неговото варварско отстраняване, превърнато от малоумието на умните и красивите в нещо като филм на ужасите – грозно, злокобно и непоносимо – ще им коства скъпо в политическо отношение. С всичките им искания те лъснаха като примитивни талибани и нищо повече от това. Примитивни, та примитивни. Но това не е огромна разтуха. Съдът несъмнено ще подреди да се върнат изрязаните фигури, само че никой няма да си мръдне пръста да го направи. Центърът на София ще остане с тези обезглавени и обезобразени постаменти десетилетия наред. Като дупката в центъра на Варна. Толкова може силата на българщината. По абсурд хората с най-големи естетически искания предизвикват най-големите грозотии в София. От коледната декорация до Паметника на Съветската войска. Да не отваряме дума за най-важния въпрос. Въпросът за паметта и демоничното озлобление против Русия от страна на това малцинство, което има нравствен проблем с истината и действителността. Паметникът на Съветската войска е монумент на армията, която спря Хитлер. Затова такива монументи има в цяла Европа. Който има пилешки мозък и не може да разбере този факт е вреда за себе си и стократна вреда за България, когато има власт. Бесноватите изтъпления против Русия от дълго време не са предмет на психиатрията. С тях би трябвало да се заемат екзорсисти.
Това, което знам от чудесно осведомени източници от Демократична България е, че ден преди бутането на паметника е имало среща сред хората на Терзиев и Григорова, които са се разбрали за всичко, в това число за избор на ръководител на СОС от листата на Българска социалистическа партия. Впрочем Ваня Григорова разгласи, че ще има среща с спечелилите, с цел да обсъдят стратегия за ръководство на София. Това стана макар клетвите на Корнелия Нинова, че няма да има никакви сделки с ПП-ДБ, тъй като Нинова на процедура няма въздействие върху групата в СОС, а и Ваня Григорова беше издигната макар волята ѝ. Между другото това беше и най-логичният съюз в СОС, тъй като и ПП-ДБ, и Българска социалистическа партия построиха цялата си акция против досегашното ръководство на ГЕРБ, а двете партии бяха в коалиция в държавното управление “Петков ”. Веднага откакто Терзиев и Григорова са се разбрали за софийската сглобка, взели са решение с съответно име от групата на Българска социалистическа партия за началник на СОС и са разпределили порциите, Демократична България вероломно нахлуват на терен и обезглавяват украинския боец от Паметника на Съветската войска, с цел да създадат неосъществим съюза сред Политическа партия и Българска социалистическа партия в София. След изстъплението против паметника Ваня Григорова и групата на Българска социалистическа партия нямат друга опция, с изключение на да останат безконечна публична съпротива на това ръководство. А на Васил Терзиев, който не обели и дума по въпроса с паметника, който е най-големия скандал в София от 30 години, не му остава нищо друго, с изключение на да се обърне към ГЕРБ и то с горещи молби, тъй като без болшинство в СОС не може да направи безусловно нищо. В този смисъл акцията на Демократична България обслужва ГЕРБ.
Тук е мястото да се означи, че сред Васил Терзиев и Борис Бонев към този момент има ледена стена. Бонев е изигран, тъй като самичък се отхвърли от надпреварата за кмет в интерес на Терзиев против солидна сума пари за акцията и обещанието, че ще бъде началник на СОС. Последното не стана, а Бонев с всичките му глупави хрумвания за избавление на София отива в миманса и завършва с огромните столични упоритости. Въпрос на време е да се цепне и от Политическа партия, което прави Васил Терзиев още по-зависим от ГЕРБ (когато се наложи и от групата на Българска социалистическа партия, която ще бъде гъвкава в плаващи болшинства без ангажимент за очевидна колаборация с управляващите). Последните пиарски прояви на Борис Бонев граничат с хистерията на жена в епицентъра на хормонална стихия, само че по-интересното е, че вбесяват столичния кмет, който схваща от медиите за самодейностите на своя сътрудник (в положителния смисъл на думата). Например Бонев не е уведомил Терзиев, че площад “Св. Неделя ” и улицата пред него също ще стават пешеходна зона, а столичния кмет, меко казано, е бил много отчаян, че е схванал от медиите за тази самодейност.
Всъщност съюзът в София сред ПП-ДБ и “Спаси София ” е тъкмо толкоз нефелен, колкото и съюзът сред Политическа партия и Демократична България на национално равнище. Христо Иванов напълно е минал на тъмната страна, както би споделил Найо Тицин и сега работи нещо като адютант на Делян Пеевски в Народното събрание. Може би за свое утешение си споделя, че е политически сътрудник по нужда за измененията в Конституцията, само че в действителност е главен персонален помощник и легитиматор на това, което самичък наричаше мафия доскоро. Христо и Демократична България са напълно на страната на Движение за права и свободи, Пеевски и Борисов, тъй като са малко по-умни от Политическа партия и знаят къде е властта, а не си фантазират, че е при тях. При Кирил и Асен нещата са по-сложни от психосоматична позиция, само че Асен дава някакви проблясъци на разум, тъй като е оставил напълно на Йордан Цонев да пренаписва личния му бюджет и популярност Богу! Цонев май остана единственият същински експерт, който схваща от бюджет в българския парламент. Искам да кажа, че по този начин наречената демократична общественост е изцяло разрушена на обособени клики, които са в положение на полуразпад, което не значи, че на следващия ден ще изчезнат от българската политика, а значи, че Борисов и Пеевски ги въртят на пръста си както и в каквато посока пожелаят.
Сега няколко думи за Паметника на Съветската войска. Премахването му е безусловно нелегално и ще падне в съда. Няма решение и наставление от Министерството на културата, което се дава след разискване в профилиран съвет (съставен от архитекти, инженери, представители на културата и експерти), който може да се произнесе освен дали всеки монумент може да се бута, подвига, реставрира и прочие, само че и да даде механически наставления по какъв начин да става това. Изглежда, че Паметникът на Съветската войска е нарязан без никакво законово съображение, както беше взривен и мавзолеят на Георги Димитров.
Тук единствено ще прибавя, че последното изпрати Съюз на демократичните сили и производните ѝ антикомунистически партии за дълги години в политическото несъществуване, а през днешния ден те се употребяват с маргинална поддръжка от българското общество. Мисля, че с Паметника на Съветската войска и неговите екзекутори ще се случи същото. Лично аз не одобрявам този монумент, не мисля, че мястото му е в центъра на София, само че в никакъв случай не бих си разрешил да го махам, в случай че бях човек с власт, единствено тъй като аз мисля по този начин. Един другар, който изследва публичното мнение, зададе доста прецизен и къс въпрос: “Защо ПП-ДБ не го бутнаха преди изборите? Пак имаха властта да го създадат, има решение на СОС, Фандъкова обществено е заявявала, че е за преместването му и нямаше да има никакъв проблем. Не го направиха, тъй като имат социология и знаят, че това щеше да им загуби изборите ”.
Толкова за разногласията за публичното мнение и този монумент. Неговото варварско отстраняване, превърнато от малоумието на умните и красивите в нещо като филм на ужасите – грозно, злокобно и непоносимо – ще им коства скъпо в политическо отношение. С всичките им искания те лъснаха като примитивни талибани и нищо повече от това. Примитивни, та примитивни. Но това не е огромна разтуха. Съдът несъмнено ще подреди да се върнат изрязаните фигури, само че никой няма да си мръдне пръста да го направи. Центърът на София ще остане с тези обезглавени и обезобразени постаменти десетилетия наред. Като дупката в центъра на Варна. Толкова може силата на българщината. По абсурд хората с най-големи естетически искания предизвикват най-големите грозотии в София. От коледната декорация до Паметника на Съветската войска. Да не отваряме дума за най-важния въпрос. Въпросът за паметта и демоничното озлобление против Русия от страна на това малцинство, което има нравствен проблем с истината и действителността. Паметникът на Съветската войска е монумент на армията, която спря Хитлер. Затова такива монументи има в цяла Европа. Който има пилешки мозък и не може да разбере този факт е вреда за себе си и стократна вреда за България, когато има власт. Бесноватите изтъпления против Русия от дълго време не са предмет на психиатрията. С тях би трябвало да се заемат екзорсисти.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ